КАБАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който се отнася до кабалистика (в 1 знач.); кабалистически. На гладкия му жълтеникав корем [на топа] се чернееше кабалистичната фраза, написана от бай Мича, страшното мене, фекел, уфарсин на отоманската империя: Турция ке падне. 1876. Ив. Вазов. Съч. XXIII, 79. Той [Абибулла] е стар, видял е много неща и като всеки източен мъдрец, обича философските сентенции и кабалистичните числа. Той прибавя замислено: — Седем пътища се събират тука. Седем народа от седем езика и седем вери се срещнаха и се удариха в Кубадин. Й. Йовков, Разк. III, 170.
2. Прен. Който е тайнствен, неразбираем, ненаучен, мистичен; кабалистически. Театралният критик Иларионов стана от стола си, поставяйки някакъв кабалистичен знак върху започнатия лист. Д. Калфов, Избр. разк., 73. Синкавият дим на моторите им [на оръдията] ги обвиваше в прозрачна пелена, през която прозираха кабалистичните и варварски емблеми на дивизиите. Д. Димов, Т, 367.