КАМЕНОЛО̀МНА ж. Място, където се вадят, къртят камъни за строителни и др. цели; каменна кариера. Цели шест години съм къртил камъни в една каменоломна. А. Каралийчев, НЗ, 217. Какво е камъкът? .. В гранитните каменоломни правят павета от него, за да павират пътищата. Й. Радичков, ББ, 78. В мрачината Бурханлара не забеляза дълбокия изкоп па каменоломната и полетя с машината в него. П. Славянски, ПЗ, 173. — Повече смях и лека работа на открито, това ти предписвам. А напролет и в каменоломна да идеш, пак ще издържиш! А. Гуляшки, СВ, 238.

— Друга (диал.) форма: каменоло̀мня.


Източник: Речник на българския език (онлайн)