КАРАНТЍНА ж. 1. Спец. Комплекс от медико-санитарни и административни мероприятия за предотвратяване на внасянето и ограничаването на разпространението на заразни болести. Това [антраксът и чумата] бяха мръсни болести, които изискваха карантини, имунизации, сведения, изтощителни обиколки. Д. Димов, Т, 394. Външна карантина. Вътрешна карантина.
2. Изолиране за определено време на болни от заразни болести или на лица в контакт с тях, за да се избегне разпространението на болестта. Двамата се осведомиха за здравето ни и се извиниха, дето ще трябва да прекараме някое време под карантина, тъй като светът пъкал от микроби и заразни болести. Ем. Манов, ПУ, 241. Във флота имаше карантина и отпуските бяха забранени. Д. Добревски, БКН, 258. Наблизо нямаше аптека, нямаше нищо — едничкото, което можеше да се направи на първо време, бе да се дадат съвети на майката и да се постави карантина. Инак болестта може да се разнесе и... Г. Караславов, Избр. съч. II, 140. // Временно пребиваване на лица или престояване на продукти в специална изолирана обстановка, за да: се предотврати разнасянето на заразни, болести. Но ние се разтревожихме не на шега, когато едно висше длъжностно лице по здравеопазването направи официално изявление в пресата, че българската олимпийска група щяла да бъде задържана в карантина до деня след откриване на игрите заради неспазване на санитарните нареждания. П. Вежинов, ДМ, 52. Карантината против произхожденията от Египет се замени с медицинско преглеждание и дезинфекция. Бълг., 1902, бр. 477, 6.
3. Остар. Сградата, в която се задържат такива лица и стоки. „Да се направят приспособления в карантината при Бургас за дезинфекциране на идещите от Турция сурови животински произведения.“ БД, 1909, бр. 30, 2. Да се проучи въпроса на самото място, как и колко ще струва уреждането в най-скоро време приспособленията при карантините в Бургас, Варна и Харманли. БД, 1909, бр. 30, 2. До 300 селяне българи са докарани в Русчук да работят меджия. Те копаят бордеи по мегданите и празните места на града, както и отвън града, дето е карантината. НБ, 1877, бр. 60, 236.
4. Остар. Четиридесетдневно задържане на пътници, които идват от чумни, холерни или други места.
5. Остар. Контролна служба при това задържане. — Да не мръдне никой тука от вътре! — рече първият от чиновниците на карантината във варката. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 142.
— От ит. quaranta ‘четиридесет’ през фр. quarantaine. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български 1762-1860. Годишник на СУ, 1959, 249-250).