КАФЀЗ м. 1. Телена къщичка за малки птици; клетка1. С първите лъчи на слънцето, .., от всички страни на малката къща се понасяше монотонното гугукане на гълъбите. Кафезите им бяха подредени под дългата стряха и опасваха цялата сграда. А. Михайлов, ДП, 10-11. Пъстри птички прехвръкваха по дърветата и чуруликаха, чуруликаха много по-хубаво от канарчетата, които пеят затворени в кафез. Ив. Остриков, ОП, 63. — Аз дойдох, момчета! Орелът не е за кафез и хайдутинът не е за дом... М. Марчевски, П, 86. Аз се чудя и се мая / как да хвана три славея, / .. / Че замрежих до три гори, / че улових до три славея, / че ги турих у кафези. Христом. ВВ II, 214.
2. Затворено помещение, оградено с решетка или с мрежеста тел, в което се държат животни или птици; клетка1. — Офицерът имаше една лисица, едно вълче и две-три яребици. Държеше ги в кафези. Й. Йовков, ЧКГ, 189. Васил кимна с глава и сподирен от кученцата, .., влезе в една от палатките, .. Там се изми, преоблече се, нахрани кучетата и ги затвори в кафез. Ив. Планински, БС, 28.
3. Сандък от летви с широки разстояния помежду им за пренасяне на зеленчук, плодове и други продукти; касета. Нареждахме калдъръм. .. Така се нареждат и белите хлябове в кафезите на всички фурни. Д. Цончев, ОТ, 16-17. Засега не са достатъчни кафезите за зеле и краставици.
4. Остар. Решетка на прозорец. Потегна една стая на горния кат, вароса я. Махна кафезите и сложи стъкла на двете прозорчета — в коридорчето и стаята. Б. Несторов, СР, 48. Отвън прозорците се оставят много нарядко и съвършено малки, които се затварят с вратца, а у помаците със ситни клетки (кафези). Ст. Шишков, ЖБ, 33.
5. Жарг. Затвор. Осъдиха го две години да лежи в кафеза.
— От араб. през тур. kafes.