КИЛОГРА̀М, мн. -и и (остар.) килогра̀мове, след числ. -а, м. 1. Мярка за тежина, равна на хиляда грама. Въглища не се купуват никога на тон. Домакинята грабва ръждясала кофа и през три улици си донася от склада десетина килограма. М. Грубешлиева, ПП, 32. — Притеглянето на Луната е много по-слабо от земното каза Ян Бибиян. Един килограм, какъвто познаваме на Земята, тук тежи само стотина грама. Елин Пелин, ЯБЛ, 61. Влезте вие в павилиона на Калифорния, че там вижте, какво е лук, .., що е зеле и домати. Не зная дали ще сбъркам, но ми се чини, че ще излезе май три килограма един домат. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50.

2. Разг. Литър. — Виждате ли, и аз имам два трактора „Дойц“ и моите най-добри трактористи за също толкова работни часове са изразходвали по сто и осемдесет килограма гориво. А. Гуляшки, МТС, 279. Изпихме един килограм вино.

3. Само мн. Разг. Тегло, обикн. на човек. Много напълнях напоследък, трябва да намаля килограмите.

4. Разг. Само ед. Количество продукти, които тежат 1 кг. Купих два вида бонбони — едните от 6 лева килограма, а другите шоколадови, от 12 лева.


Източник: Речник на българския език (онлайн)