КЛЕН1, клѐнът, клѐна, мн. клѐнове, след числ. клѐна, м. 1. Широколистно дърво с едри, дълбоко врязани длановидни листа, чиято твърда и жилава дървесина се използва за направа на музикални инструменти, мебели, в резбарството и др. Acer campestris. Клоните на дърветата бяха наведени от скреж. Прехвръкна сойка и кацна на близкия клен. Кр. Григоров, ОНУ, 6. Беше любопитно да се наблюдава как черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, за да изтика няколко бухлати кленове. Н. Хайтов, ШГ, 208. Тук планинските хълмове бяха по-ниски, но гъсто обрасли с млади букови дървета, дъбови храсти и кленове. М. Марчевски, П, 132. Високи дървета — брези, кленове, липи, дъбове — шумяха над главите ни. Алеята е засенчена като тунел. А. Каралийчев, С, 134.
2. Само ед. Събир. Много такива дървета, израсли гъсто на едно място. Навсякъде клен и ясен вдигат гранки, лика и салкъми развяват младите си клони. Ст. Станчев, ПЯС, 93. Докъдето ти поглед стигне, само габер, клен и от време на време по някоя липа, от което гората става много хубава. Д. Бегунов, ГВВ, 28. Лехата от бряст и клен, която обграждаше чешмичката откъм запад и след пладне хвърляше сянка над кладенчето, тъмнееше. Д. Ангелов, ЖС, 444.
3. Бот. Род листопадни дървета и храсти. Acer.
4. Диал. Дървото мекиш (Н. Геров, РБЯ).
КЛЕН2, клѐнът, клѐна, мн. клѐнове, след числ. клѐна, м. 1. Сладководна риба от семейство шаранови, достигаща до 80 см, с вретеновидно, покрито с едри люспи тяло, която е широко разпространена в нашите реки; речен кефал. Leuciscus cephalus. А кленът е друго нещо. Той яде малки рибки, яде скакалци, яде пиявици. Ем. Станев, ЯГ, 14. Той [бай Младея] им хвърляше сегиз-тогиз по няколко трохи, или по някой скакалец. Блясваха над водата сребърните люспи на кленовете и белите коремчета на мрените. Д. Калфов, КP, 49. Малко по-надолу от големия яз планинската река шумно се спуска по камънаците и навлиза в гъстия сребърен върбалак. Там, в подмолите и върбовите коренаци, се излежават големите кленове. А. Каралийчев, СбХ, 105.
2. Диал. Вид едра риба в Охридското езеро, прилична на кефал (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: клян.