КОВЧЀЖНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. 1. Само ед. Служба, работа на ковчежник.
2. Местен клон на Народната банка у нас в първите десетилетия след Освобождението, където се извършват касови операции. Когато Дочо отиде в околийския град с платежната заповед, за да изтегли помощта от ковчежничеството, намери за добре при това, както правеше всякога, да се представи най-напред на околийския началник. Т. Влайков, Съч. III, 138. Влоговете може да се внасят направо в банката в София или в клоновете ѝ. Сумите от провинциалните градове се внасят чрез платежни заповеди, издадени от местните ковчежничества. БЗ, 1891, бр. 316, 4.
3. Сградата, в която се помещава този клон.
4. Касова служба в учреждение, ведомство. — Какъв ще да е? Занаят, с който честно и почтено можеш да си изкарваш хляба, а не секи месец да подлагаш ръка готовански към ковчежничеството, като нас. Т. Влайков, Съч. II, 175. Ив. Денкоглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчежничество 15000 рубли асигнации. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 207.