КОЛЕБА̀НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Двоумение при вземане на някакво решение; нерешителност, колебаене. Привечер, след късо колебание, Мария отиде при телефона и покани Борис да пият чай. Д. Димов, Т, 89. Тогава той ѝ предложи, и тя прие подир много колебания, следния план: да разгласят в Казалар, че са се венчали. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 101. Най-после той отвори прозореца, видя детето и излезе след дълго колебание вън. Хр. Смирненски, Съч. III, 222. Място за колебание нямаше. Тръгнахме по тясната пътека, .., и се оказахме пред бяла едноетажна къща. Сл. Трънски, Н, 36.
2. Спец. Отклонение на периодически изменяща се величина от нейната средна стойност; амплитуда (в 1 знач.). Приливите са периодическите колебания на равнището на морето, възникнали под влиянието на притегателната сила на Луната и в по-малка степен на Слънцето. ВН, 1958, бр. 2063, 4. Денонощните колебания на температурата са много по-големи от годишните и месечните. Л. Мелнишки, Н, 9. Число от колебанията на една струна в известно време бива обратно равномерно с длъжината на тая струна. Н. Геров, ИФ, 198-199.
3. Периодична промяна ту в една, ту в друга посока; неустановеност, непостоянство, нeпоследователност. По-късно братя Василеви почнаха сами да следят колебанията на цените по чуждестранните борси и да правят свои успешни изводи, като задържаха стоките и чакаха повишения. П. Спасов, ХлХ, 146. Вината се намира — голям излишък от подобни предмети, тъй щото на тях не могат да влияят колебанията в търсянието и предлагани ято, даже и в случай на недобра реколта. ССГ (превод), 122.