КОМБИНЕЗО̀Н м. 1. Част от дамско бельо, прилична на дълга риза без ръкав. Тук вече Беба успява да се наложи, .., и в някакво малко ателие накрай града започват да се шият със светкавична бързина копринени пижами, .., копринени комбинезони. Св. Минков, РТК, 110. Горе в топлата стаичка двете моми, съблекли роклите си, полуголи, останали само по комбинезони, внезапно се спречкаха. Б. Болгар, Б, 22.
2. Работен костюм, състоящ се от блуза и панталон, съшити заедно; гащеризон. Механикът, нисък човек с щръкнал алаброс, в син омаслен комбинезон, се разхождаше около мотора. М. Грубешлиева, ПИУ, 19. След около минута дойде набит плещест мъж с каскет и в работен комбинезон. Й. Демирев и др., ОС, 34. Огромен завод. Машини, машини! Хората, облечени в комбинезони, работят над струговете. ЖД, 1967, кн. 10, 2.
— Фр. combinaison.