КОНСЕРВАТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Склонност към запазване на старото, традиционното, отживялото и невъзприемчивост на новото, враждебност към прогресивното. — Упорити са тия балканджии — каза русият. — Не можахме да ги накараме да слязат от горите .. Консерватизъм и изостаналост. Г. Мишев, ЕП, 79. Тоя човек, .., проявяваше в навиците си непоклатим консерватизъм, на йота не помръдваше от привичките си, усвоени още през младежките му години. А. Гуляшки, ДМС, 73-74.
2. Събир. Реакционни политически възгледи, схващания, убеждения. — Ни в една от гореказаните малки държави идиотическият консерватизъм на правителството не е още отстъпил място на идеята за братския и свободния южнославянски съюз. Хр. Ботев, Съч. 1929, 149.
— От фр. conservatisme. — Друга (остар.) форма: консeрватѝзм.