КОНСТА̀НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Спец. Който е свързан с константа. Дисперсията на оптичните оси е константна за всички двуосни минерали и също има диагностично значение. Г. Георгиев, П, 31. Напоследък е разработен друг метод на термопластикация, който осигурява константна пластичност на каучука. К. Раковски и др., ТГОИ, 105.
2. Книж. Който е постоянен, неизменяем, устойчив. Мичурин учи, че свойствата на сортовете се изменят .., че малкоустойчивите форми чрез съответно систематично отглеждане могат да се превърнат в устойчиви — константни. Пр, 1953, кн. 1, 31. Те [зеленчуковите растения], като преминат през много генерации, съставляват в известна форма градински породи, които най-после стават неизменни. Такива неизменни (константни) породи представляват многочислените сортове зеле, моркови, краставици, боб. Гр, 1906, бр. 10, 151.