КОПЀЙКА ж. Малка руска монета със стойност една стотна от рублата. Изсипаха монетите от калпаците си и почнаха да ги броят. Ако между руските копейки и румънските леи зърнеха някой турски бешлик или ермилик, хвърляха го с презрение през главите си. А. Каралийчев, ТР, 180. Разсилният ми донасяше кафе с каймак за пет копейки. Аз получавах 15 рубли на месец и, разбира се, не можех да пия ежедневно кофе. К, 1927, бр. 109, 2.

— От рус. копейка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)