КОРАБОКРУШЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Потъване на кораб или друг вид плавателен съд вследствие на буря, повреда или друго премеждие. Пред мене се простираше широкият залив, осеян с малки и големи скали. Сигурно в някоя от тях беше се разбила яхтата на мистър Смит, помислих си аз и потръпнах, като си спомних за корабокрушението. М. Марчевски, ОТ, 110. Както всякога ние приказвахме повече за морето, за бурите и корабокрушенията му. Й. Йовков, Разк. II, 19. При корабокрушение всички лодки се мъчат да вървят заедно, да си помагат. П. Вежинов, ДБ, 259.
2. Прен. Несполука в живота; несгода, нещастие. Тук вече има . ., и пропаднали завоеватели на велики миражи, за които Дакар е последния спасителен бряг след едно тъжно житейско корабокрушение. Св. Минков, ДА, 25. Писарев лесно го утеши за корабокрушението му в писателското поприще. Ив. Вазов, Съч. XI, 150. Тук можеше да се забележu и голяма доза безотговорност в политическите маневри на хора, чийто истински пристан е в далечния залив на техните селца, където винаги могат да избягат след корабокрушението на гурбетчилъка. Т. Жечев, БВ, 9.