КОРАВОСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чии, прил. Който не проявява съчувствие, състрадание, отзивчивост, милост; безсърдечен. Колкото и да беше коравосърдечен човек, даскал Ангел усети, че нещо сладко и топло се разлива в душата му. Й. Йовков, ЖС, 195. Едничкият човек, който скърбеше най-малко, това беше Панайотка. Тя беше доста коравосърдечна и лесно не можеше да извика сълзи на очите си. Д. Немиров, Б, 116. На пруста на схлупената старомодна къщица подполковник Гогов ядосано блъскаше пред себе си вързан мургав на около шестдесет години мъж.. Подполковник Гогов беше груб и коравосърдечен човек. Хр. Русев, ПС, 8. // Който е свойствен на човек, неспособен на състрадание, съчувствие. Коравосърдечно отношение.