КОРАВОСЪРДЀЧНО. Нареч. По начин, който изразява и показва коравосърдечие; безсърдечно. Ботев признава в писмо до Найден Геров от 21 септември 1868 г., че след боледуването си в Браила бил помолил със сълзи на очи Христо Георгиев да го подпомогне парично, за да се залови за работа, но че Георгиев коравосърдечно му отказал. М. Арнаудов, БКД, 85.


Източник: Речник на българския език (онлайн)