КОРЕСПОНДЀНЦИЯ ж. 1. Размяна на писма по пощата между отделни лица или учреждения; преписка. Кореспонденцията между Мина и Яворов продължава, но от нея са запазени само Минините писма. М. Кремен, РЯ, 172. Йовков не обичаше да занимава обществото със себе си, той нe поддържаше широки връзки, нито пък водеше голяма кореспонденция с когото и да било. С. Казанджиев, СбАСЕП, 468. Той, изглежда, много не мислел за нея, но като отишел в емиграция, домъчняло му за родината и взел, че ѝ написал едно писмо до Търново. Тя му отговорила и тъй започнала кореспонденцията. К. Калчев, ПИЖ, 137. Особено оживена беше кореспонденцията ни през последнята, 1888 г., когато в Одеса аз пишех романа си „Под игото“, за който той [Величков] живо се интересуваше. СбЦГМГ, 205. Търговска кореспонденция.
2. Само ед. Събир. Самите писма и други пратки, изпращани по пощата; поща. „Зле струвате, дето ръсите кореспонденцията си по пътя.“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 50. Всеки плавателен съд [в Галапагос] — от китообразен до рибарска лодка се отбива, взема кореспонденцията и я пренася до пощите в Панами или Сан Диего. Н. Боев, Г, 23. В ролята на секретар .., Дико държеше в свои ръце, .. архивата и кореспонденцията на партията. Бълг., 1902, бр. 449, 2. // Всички писма или част от тях, получавани от дадено лице за известно време. — Починалият неотдавна полски писател е завещал цялата си библиотека, ръкописи, кореспонденцията си, разни сбирки от рецензии и спомени на полския литературен клуб. Р, 1926, бр. 213, 4.
3. Статия, бележка в периодичния печат, в която се съобщава за станали събития; дописка.
— От лат. correspondentia през рус. корреспонденция.