КОРУМПЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич: мин. страд. от корумпирам и от корумпирам се като прил. 1. Който приема материални облаги, за да служи на някого, нещо или за услуги въз основа на служебното си положение; покварен, деморализиран. „Има, значи, смисъл да се борим, пък за корумпираните водачи, дето ни компрометират с тлъстите заплати — ще дойде ден да им потърсим отчет.“ Г. Караславов, Избр. съч. II, 301. Само за една година в джобовете на корумпирани държавни служители, и то предимно полицаи, са влезли над 125 милиона лири стерлинги. Отеч., 1978, кн. 19, 5.
2. Който се характеризира с корупция. Иначе тя [републиката] може да стане плячка на някой смел авантюрист, надянал маската на строг и честен обвинител, какъвто е бил на времето Луи Бонапарт, когато е нападал също тъй корумпирания режим на Луи Филип и е манифестирал симпатии към работниците и селяните. Пл, 1934, бр. 1554, 3. „Аз с пълно право считах си за особена чест това, гдето успях да остана в Цариград, като усещах в себе си едно неизвестно предчувствие, че на една толкоз корумпирана почва, каквато е Цариград, .. ще се намери храна за моя немирен и деятелен нърав, както и случаи за моя авантюристки занаят.“ Св. Миларов, СЦТ, 49.