КО̀СО нареч. 1. Под ъгъл, под наклон; наклонено, полегато. Слънцето грее [през септември] все по-косо, земята бавно, неусетно изстива, тя усеща идването на студените дни. П. Делирадев, В, 106. Есенният дъжд биеше косо и се стичаше на струи по прашните стъкла на витрината. М. Грубешлиева, ПП, 112. Слънцето беше минало пладне и лъчите му падаха косо към дълбочината на леса. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 446. Ливна пролетен дъжд и понесе се косо над ливади, над оран, над хлебни поля. Е. Багряна, ПЗ, 26. // Не направо, по диагонал. Тя [реката] очевидно мъчно можеше да се стигне. Тогава [четниците] удариха косо по реброто на хълма. Л. Стоянов, Б, 143. Шумът на морето се усили, защото лодката сечеше косо вълнението. П. Вежинов, ДБ, 61. Стъпи [Калитко] на дъното на реката; тръгна по течението, сетне я прецапа косо и мина на отсрещния бряг. Ив. Хаджимарчев, ОК, 95. Алеята сега се насочва не косо, а перпендикулярно към улицата. П. Незнакомов, СМ, 34.
2. Отстрани, странично. Жената седеше гърбом и глухо, сподавено кашляше. .. Мъжът, извърнат косо, .., току повдигаше едното рамо, сякаш беше ревматичен. Ст. Даскалов, РД, 1958, бр. 2, 2. Княгиня София, осветена косо от факла, чийто пламък лижеше една елха, им [на мъжете] показваше нещо на другата страна на потока. Ст. Загорчинов, ЛСС, 18.
3. В съчет. с поглеждам. С края на окото си, крадешком. — Че ти пък грабни едно дърво и — бух! — по главата. Да не дрънка много! — Смее се Гунка през глава и го поглежда косо. Г. Райчев, ЗК, 160. Джена го погледна косо и сърдито изсъска: — Я свали мръсните си крака от възглавницата, че ако дойда! К. Петканов, ДЧ, 438. Беят пушеше наргиле, .., и поглеждаше косо към дяда Къня и Петра, които очакваха прави да наброи кметът парите. Зл. Чолакова, БК, 51. Някое време Момчил гледа неподвижно Обрада и двамата селяни, като че ли нещо размишляваше, пък косо поглеждаше и към събуденото село. Ст. Загорчинов, ДП, 79.