КОТАРА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Мъжка котка; котак, котан, котаран. А над огнището на малкото пезулче се беше изтегнал дядовия Славчов котарак, замижал бе и потупваше с опашката си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 159. По подалите се изпод снега плочи на пътеката преминава дебелият опушен котарак на станцията. П. Незнакомов, БЧ, 6. На тавана нещо засъска, затрополя и пред вратата на стаичката глухо и тежко се свлече голям, див котарак, с дебела опашка, нашарена с черни пулове.. Ем. Станев, ЯГ, 41.
Прен. За назоваване на мъж, който обича и умее да ухажва — Омъжих се — съпругът ми офейка! Влюбих се — приятелят ми се оказа от котараците! Др. Асенов, И, 50-51. При нея, казват езиците, нарочно идели пътници от далечни села .. Такива едни мустакати котараци със сребърни кьостеци на антериите... Б. Болгар, Б, 13. — Младо е, — дума, — темпераментно е и не чини да го оставям само в къщи до сред нощ. Изкушения, знаете. Котараци мяукат, серенади свирят и изобщо рисковано. Чудомир, Избр. пр, 80.
◊ Светват / светят очите ми като на <манастирски> котарак <през март>. Разг. Употребява се, когато някой хареса много някого или изпитва силно удоволствие от вида на нещо. — Бяга от мъжете, от ясените не бяга! — Завъртя глава Ганчо Панайотов. — Я го виж: как му светят очите като на котарак през март. Г. Караславов, СИ, 23. — Ударил си килипира! — пошепна тайнствено бай Ганьо, с очи светнали като на манастирски котарак — лъскава дявол да я земе! Ал. Константинов, БГ, 53.