КРАТКОВРЀМЕННО нареч. За малко, кратко време, за късо време; краткотрайно. Тия мигновени пейзажи, видени чрез подобни облачни пролуки, имаха чаровна хубост; като ми се откриваха така кратковременно и скъпливо, аз мислех, че пръв път виждам красоти, принадлежащи на един непознат свят. Ив. Вазов, Съч. XV, 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)