КУ̀ПЀ, мн. няма, ср. Събир. Остар. и диал. Стока; купя̀. Консулът, който бе отреден да гледа подчинените му другари, имаше такива страшни джебове в шалварите си, в които можеше да намести сичкото купе на някоя заплесната търговка. Н. Бончев, ТБ (превод), 14. Като накупи доста купе, главният арендатор отива при по-малките търговци и препродава им живата стока, като получи от тях доста добър кяр. Знан., 1875, бр. 10, 160. Радойно у Стамбул отиде, /.. / Да купи купе секакво, / та дома да го занесе. Нар. пес., СбНУ XIV, 86. Па си седи [Дуко] на дукяна / та си харчи ситно купе, / ситен дребен маргарец. Нар. пес., СбВСтТ, 351.

КУПЀ, мн. -та, ср. 1. Отделно помещение със седалки или легла за пътниците в железопътен вагон. Анастаси побърза да се измъкне no-скоро от тълпата и с облекчение, каквото изпитва измореният, .., влезе във вечерния влак и се настани в едно празно купе. Ем. Станев, ИК I и II, 155-156. В купето имаше и млади, и доста възрастни пътници. Едни разговаряха, други пееха, трети хъркаха, унесени в сън. Кр. Григоров, ОНУ, 121. Ванко се дръпна от прозореца, .. и тежко се отпусна на дървената скамейка на купето. М. Грубешлиева, ПИУ, 157. Влакът с оглушителен трясък навлезе в студения влажен тунел — .. В купето притъмня. М. Марчевски, П, 130. Първокласно купе.

2. Част от автомобил, в която са разположени седалките на пътниците и багажникът. — Спри! Чуваш ли, шофьор, спри колата! Спирачките изсвистяха, колата спря твърдо и ние смешно се разклатихме в тясното купе. П. Вежинов, ВР, 41. Едно грамадно черно купе се извисявало над дебела рамка шаси, което се возело върху четири грамадни колела, облечени в бандажни гуми. HTM, 1962, кн. 3, 12. С тези мисли [Михов] влезе в купето, за да иде и проведе една кратка инспекция. Шофьорът лудо подгони колата към казармите на Б. пехотен полк. X. Русев, ПС, 244. Оставих колата за ремонт на купето.

3. Тип лек автомобил според вида на каросерията, която е с две врати и два реда седалки. Заводът пусна на пазара нови модели купе и комби.

4. В миналото—вид луксозен закрит файтон за двама души. Една след друга минаваха каляски с любовницата на тоя или оня болярин, закрити купета отнасяха към „Чешмеджиу“ влюбени двойки. Ст. Дичев, ЗС II, 123. Трамваи, .., купета, ландо, кабриолети и хиляди всевъзможни по форма и по величина товарни и пожарни кола пълнят огромното здание. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52. Фотина се отдалечи от огледалото, предпочете да не отговаря. Влезе слугинята и съобщи, че долу чака купето. В. Геновска, СГ, 179.


Източник: Речник на българския език (онлайн)