КУРС1, ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, след числ. ку̀рса, м. 1. Посока на движение на кораб, самолет, влак и др. Наляво по курса, все по-ясно се очертаваше, брегът на Африка, с двувърхия Зелен нос. Д. Богданов, ТА,. 23. Няколко десетки варианта на курсове при различни ветрове беше вече начертал върху картата, на езерото, като смяташе най-добрите да предложи на Роза. П. Льочев, ПБП, 49. Самолетът взе курс към Варна.
2. Движение, пътуване, обикн. отиване, и връщане на превозно средство по определен маршрут между два крайни пункта; рейс. Като се разплащахме в хотела, поискаха ни за файтона, .., пет долара, 26 лева, за. един кратък курс! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 53. Моите амбиции са да правя на ден по няколко курса, за да не спре строителството. К. Калчев, ДНГ, 95. „Държавен човек!“— злорадствуваха селяните и дори пред него изчисляваха колко бензин отива всеки ден за тия осемдесет километра, от четирите курса между града и Югла. Г. Мишев,EП, 253. Камионът ме слуша, плащат ми на курс. Кл. Цачев, СШ, 55.
3. Прен. Насока на политика или друга обществена дейност. — Необходим е нов курс в нашата вътрешна политика, ефендилер!— заговори той развълнувано. — Нужно е да пипаме здраво. Всяка, стъпка и всеки компромис с раята са равностойни на масло в огъня! Ст. Дичев, ЗС Т, 793. Друга характерна особеност на нашите капитални вложения е, че те са насочени главно .. към осъществяване на широк курс за развитие на промишлеността. РД, 1959, бр. 307, 1. // Разш. Насоченост, предприемане на някакви действия с определена цел.
— От лат. cursus.
КУРС2, ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, след числ. ку̀рса, м. 1. Цялостно, завършено обучение в учебно заведение, организация, дружество. Господин Белокровский свърши института. Консула, .., продължаваше да го поддържа до последния ден на курса. Ал. Константинов, Съч. Ι, 284. Според официалните сведения на самата дирекция той [А. Кънчев] не е завършил курса на областното земеделско-индустриално училище в Табор. Ив. Унджиев, ВЛ, 231. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Й. Йовков; Ж 1945,109. При Чепеларското пък трикласно училище да се прибави и двегодишен професионален курс за някой занаят или стопански отдел, за какъвто местните условия най-добре са пригодни. РН, 1905, кн. 4, 198. В един от номерите на в. Право е напечатана програмата на българското училище в Пловдив. .. Курсът на това училище [е] от пет класа общи и три специални. Н. Бончев; Съч. I, 62. Курс по английски език. Курс по машинопис. Вечерен курс. Задочен курс. Опреснителен курс.
2. Отделен, етап, стадий от това обучение. Отделения, класове, гимназия, висши курс, тук· са разбъркани в пълно демократическа равенство. Ив. Вазов, Сън. П 152. Щом свършва шестия клас, .., дохожда [Гоце] в България и облича мундира на юнкер, от младшия курс. П. К. Яворов, Съч. II, 177. Гимназиалният курс беше петгодишен и момчетата завършваха последния клас. . деветнадесет-двадесет годишни. А. Гуляшки, ДМС, 123. Най-напред трябва да са научи детето, да пише елементите. . , от които са съставни буквите. Това: са и нарича приготовителен курс към писмото. Р. Каролев, РЗМ,3 2.Подготвителен курс .. на обучението траял две години. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 61.
3. Цялостно изложени, лекции; които се четат по някакъв предмет, област, наука във висше, учебно заведение: Наред с лекциите по история, на художествената литература, той [Шишманов] чете систематичен курс за развитието на литературната наука. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 26. През 1865. година ( една година на политическа затишие) Раковски се отдава отново на тиха, научна и просветна работа. В архивата му намираме няколко интересни документи, от които се вижда, че в това време той чете безплатен курс по българска история за българските студенти от букурещкия медицински факултет. Ив. Шишманов, Избр. съч. I , 349.
4. Учебник или труд, съдържащ обикн. събрани лекции, които се четат по някакъв предмет, област, наука, във висше, учебно, заведение. Райков, се върна от Париж;. . , стана профеcop по история на изкуствата в Художествената академия в София, приготви дванайсет илюстрирани тома „История на изкуството“ и друг съкратен курс в два тома. Н. Лилиев, Съч. III, 63. Цялостни систематични курсове по българската литература имаме няколко. Б. Ангелов, ЛС, 158. Чел [Нютон] лекции по география,, във връзка с което издал със собствено, допълнение курс по география от Варениус. Ив. Въжарова ИН(превод), 77. Българската граматика, на Момчилов (1856), какъто и сяка друга граматика, е курс на науката за езика. Т. Шишков, ТС (превод), 153. // Остар. Част, раздел от учебник или научен труд. Аз събрах и наредих предлагаемия учебник, в който, с теорията на словесността излага, се отчасти и нейната история, а особено историята на поезията; затуй го и разделих на два курса, под едно заглавно, име: „Елементарна словесност.“ Т. Шишков, ТС (превод), X.
5. Събир. Лицата, които следват едновременно в дадено учебно заведение определена специалност или посещават заедно лекции по научна дисциплина. Пред кабинета на Вранев чакаха група студенти и студентки от нейния курс, като бъбреха и разпитваха трескаво всеки, който излизаше от кабинета на доцента. Ем. Манов, ДСР, 386. Докато обличаше палтото си [Ирина] .., към нея се приближи Бимби. . Тя смрази намерението му да любезничи, като го погледна хладно и въпросително. .. Целият курс я считаше вече за момиче с неприятен и саможив характер. Д. Димов, Т, 93-94.
6. Остар. Специалност в учебно заведение, научна дисциплина. Той бил родом от Дряново и следвал курса на философията. Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. От учащите ся в тези [руските] университети; 36 на сто, ся учат право; 31 на сто лекарство; ..; 9 на сто са свободни слушатели, и само 8 на сто следват историко-филологическия курс. ИЗ 1877, 117-118. // Образование. И Левски беше прост. Черковният канон / бе всичкият му курс. А вижте как грей он! Ив. Вазов, Съч. I, 166.
КУРС3, ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, след числ. ку̀рса, м. 1. Финанс. Търсената и предлаганата, ценова стойност на акции, ценни книжа, парични знаци, злато и др. Още малко и той [Борис] щеше да получи стойността на тютюните си в швейцарски франкове, чиито неофициален курс надминаваше много пъти безполезните книжни марки. Д. Димов, Т, 530. Беше [англичанката] много словоохотлива, хрупаше и тя кервизените листа и на всекиго предлагаше на висок курс лири стерлинги срещу долари. Г. Белев, КВА, 336. Според холандския печат, на амстердамската фондова борса във връзка със събитията в Корея е настъпило рязко спадане на курса на всички акции. РД, 1950, бр. 186, 4. Истина е, че курсът на държавната рента не падна, но затова има причини. Бълг., 1902, бр. 452, 1.
2. Разг. Значение; стойност. Тъй например, .., и Кавела, вместо просто петел, казва „акушерка на зорницата“, .., рой гарвани — „крилати гробища“ и сума други поетически нелепици, които и у нас в последно време добиха курс. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212. Дарил е всякого с по дарба рядка бог: достойнства имате вий всички с курс висок. К. Христов, Избр. ст, 301.
◊ Плаващ курс. Финанс. Валутен курс, който се изменя свободно и зависимост от предлагането и търсенето на. чуждестранна валута. Правителството беше принудено да обяви плаващ курс на лирата.
— От лат. cursus през рус. курс.