КЪ̀ЛКА ж. Разг. 1. Горната мускулеста част на крака на животно или пиша; бут. Той притегляше към себе си едно след друго блюдата с печените пилета, чупеше с ръце крехките крилца и кълки и ядеше бързо. Ст. Дичев, ЗС I, 23. — Я опържете на председателя... яйца! поръчваше му като за награда Шарения, а той и другите нагъваха кълки от варени пилета. Ст. Даскалов, ЕС, 222. — Мене ми стига една агнешка кълка. Л. Стоянов, X, 19. — Италианците ядат жабешки кълки и змии, . ., а швейцарците мухлясал кашкавал. М. Марчевски, ОТ, 117.

2. Горната мускулеста част на крака на човек — от коляното до таза; бедро. Един куршум ранил Иванча в дясната кълка и, изглежда, момчето не се уплашило, защото не бе ударен в костта, а в месото. С. Северняк, ИРЕ, 245. Кондов беше облечен в добре закопчано тъмнозелено сетре, ... обут в панталони от подобен цвят, твърде тесни и залепени на кълките. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 12. — Съботинчо нека остане да ми помогне, че ме наболява кълката и не мога да се завия сам! помоли Панакуди въглищаринът от Горна махала. Н. Хайтов, Л, 88.

За паешка кълка приказвам (разправям). Диал. Празни приказки, глупости приказвам. Какво си седнал за паешка кълка да ми ги приказваш и искаш да ти вярвам. Лежа на тая (тази) кълка. Разг. Надявам се, разчитам на нещо несигурно, без да предвиждам евентуални неприятни изненади. — Не е берекета до сеитбата, джанъм, a cue до хавата: .. Легнеш ли на тая кълка, бае, и според хавата ще ядеш. Н. Хайтов, С, 82. — Нивите ми ще взема. .. На мен пак щял да ги върне, ама с техника. .. Лежи ти на тази кълка, чакай да ти падне от небето. .. Работа трябва, работа. Г. Караславов, Избр. съч. I, 198. На една кълка. Разг. Лесно, без да усетя. На една кълка ще изкарам още една година за пенсия. Оправям / оправя кълката някому. Диал. Доказвам вината на някого, разкривам нечестните му дела. Трия кълки. Разг. Чувствувам се неловко, неудобно, смутен съм, защото са ме изобличили в нещо и се местя от крак на крак. Какво триеш кълки? Ти ли ме издаде, че не съм ходил на урок по пиано? Ял съм от кокошка кълка. Разг. Не мога да пазя тайна, издавам поверените ми тайни.


Източник: Речник на българския език (онлайн)