КЬО̀ПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е с физически недостатък на крайниците; сакат, куц, хром, безрък. Спотаена ненавист като подземна вода кипеше и обливаше сърцето му. Тя се раздухваше и от приказките на хората, които му донасяха как разправял Яначко: — Не даде имота, а ей га на —· схвана се. Добре, че не останах да го гледам стар и кьопав за този, дето вей. С. Северняк, ИРЕ, 35. — Пък и кьопава му [на Деяна] е момата, за това най-вече се полъгах.. . На кого, думах си, ще я даде, като е с една ръка. Г. Караславов, СИ, 107. — Я си ти знам стадоно — / йедно шиле кьопаво, / друго яре краставо. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 83.
2. Пренебр. Лош, недоброкачествен; калпав. Не можеха да си обяснят как един хлапак, който за пръв път стреля, ще улучи в целта, и то с такава кьопава пушка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 353. И тя [рецензията] блести с оригиналност и заставя да я четеш с наслаждение .. Язък, че статиите му се явяват в такова кьопаво журналче, в такова неприятно съседство с пепелчуците от българский Парнас! Ив. Вазов, НПис, 95. Докато прибера пакета и кибрита, цигарата изгасна. Запалих я наново — пак изгасна. „Избрал съм, изглежда, най-кьопавата“ — си рекох, захвърлих я с яд. ВН, 1958, бр. 2024, 4.
◊ Кьорав и кьопав; <и> кьораво и кьопаво. Пренебр. Всички, включително и най-неспособните и негодните. — В нашия град кьораво и кьопаво да събереш надали ще излязат 11000. Ал. Константинов, БГ, 102. — Вярно, че днес у нас и кьораво, и кьопаво се е заловило да пише книги за деца, и то не от някакви духовни, а от материални подбуди. К. Георгиев, СбАСЕП, 214.
— От рум. şchiop.