ЛА̀МА1 ж. Преживно животно от семейство камили с хубава мека вълна, което обитава Южна Америка. Lama. От копитните най-много се срещат: ламите (гуанако) — разпространени в планините и в патагонските равнини, няколко вида елени и диви свине. Л. Георгиев, А, 12. На юг пампата преминава в Патагонското плато... От животните, които обитават тази област, най-известни са .., ламата, щраусът .. и други. Геогр. V кл, 113.
— От исп. llama.
ЛА̀МА2 м. Будистки свещеник в Тибет, Китай, Монголия и др. Постепенно Монголия станала ограничена монархия, като монархът е бил и върховен лама. Л. Мелнишки, ПП, 63.
◊ Далай-лама. Върховен будистки жрец, въплъщение на Буда, комуто са подчинени всички лами.
— От тибет. през рус. лама.