ЛЀКОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от лек (в 1, 2, 4 и 5 знач.); лекота. Поради това някои неща изглеждат тежки, други — леки, макар че зрението само по себе си не може да дава усещания за тежест или лекост. Псих. X кл, 50. През такива дни, колкото и да спореше работата в полето, жътварите не чувствуваха лекост в телата си. К. Петканов, БД, 218. Тая седемдесетгодишна бабичка бързаше с лекостта на едно пъргаво момиче! Ив. Вазов, Съч. VIII, 167. Кочо скокна от кревата си с лекостта на пантера. Ал. Константинов, БГ, 80. Той беше от пасмината на ония щури и развалени младежи без сърце, които гледат с цинична лекост на живота. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 99. Сърцето ѝ силно туптеше и тя се обвиняваше в безхарактерност и лекост. Как можеше да мисли за човек, когото първи път виждаше? Ив. Вазов, Н, 58-59. Някои казват, че пеликанът живее много, по причина на лекостта и тънкостта на костите си. Ч, 1875, кн. 10, 480.