ЛЕКСИКОГРА̀ФИЯ ж. Езикозн. 1. Научно-приложна дисциплина, която разработва принципите и методите за съставяне на различни видове речници. Двуезична лексикография. Едноезична лексикография.
2. Съвкупност от отпечатаните в дадена държава речници. Българска лексикография. Англоезична лексикография. Руска лексикография.
— От гр. λεξικόν 'речник' + -графия.