ЛЀСНОЗАПАЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се запали лесно. Противоп. труднозапалим. Тук [пожарът на кръстците] загинваше безконечно количество човешка мъка, обръщаше се на пепел в няколко минути цяло богатство, създадено от труда на природата и на човека и никоя сила не беше в състояние да изтръгне из обятията на алчната стихия тоя сух и леснозапалим материал. Ив. Вазов, Съч. VII, 128. Леснозапалими разтворители. Леснозапалими вещества.