ЛОГЍК, мн. -ци, м. Учен, който се занимава с логика. — Аз не вярвам, че дори мисълта на най-упоритите логици е впрегната като плуг, който не излиза от бръзната навън. П. Росен, ВПШ, 27. Един виден математик попитал трима свои приятели — логик, физик и инженер какво мислят за числата от 1 до 100. HTM, 1961, кн. 3, 31.
— Нем. Logik.