ЛЪЖЍЦА ж. 1. Прибор за хранене, с който се загребва течна или полутечна храна. Чорбата ядеха с лъжици, другите ястия топеха с пръсти, а пък печеното ядеха с ръце. Ц. Гинчев, ГК, 175. Петровица му носеше ядене, но той не можеше да се храни и разсипваше лъжицата, докато я поднесе до устата си. Елин Пелин, Съч. III, 84. После слугинята поднесе на Ванко нещо червено в стъклена чинийка. Той отказа, защото не знаеше как се яде — с вилица или с лъжица. М. Грубешлиева, ПИУ, 12. Оня ден турям сенията и а̀ да посегна с лъжицата да гребна чорба, той се появи. Й. Радичков, СР, 26. В един голям тиган цвърчаха шумно тестени късчета, които бързо бухваха в кипящото масло и щом ставаха златистокафяви, готвачът ги събираше с една разлата, надупчена лъжица и ги слагаше в широко блюдо. Д. Талев, ГЧ, 51. Дървена лъжица. Супена лъжица. Чаена лъжица.
2. Количеството от нещо, колкото се побира в такъв прибор. Ще си гребне няколко лъжици от чорбицата, ще хапне два-три залъка, па току се прекръсти. Т. Влайков, Съч. II, 290. Вие знаете?... Ние повече гювеч си правим: нарежи мръвки, хвърли им лъжица масло, па хай на фурната. Ив. Вазов, Съч. IX, 11. Генералът също седна, сипа си цяла лъжица хрен. М. Грубешлиева, ПП, 276. Бакарят и надзирателят, които отваряха шумно вратите на килиите, за да разлеят по една лъжица в канчетата на осъдените, като че ли искаха да кажат: „Защо ли хабите храната, когато и без това ще си отивате от този свят...“ Г. Караславов, Т, 84. После ще му даваш по една супена лъжица от това лекарство, което тук съм написал. П. Здравков, НД, 109.
3. Спец. Загребваща част на багер. Лъжицата на багера издига пръстта на височина 2,5 м спрямо нивото на изкопа и я пренася встрани на разстояние 2 м. СбВЗФ, 7. В зависимост от положението на лъжицата и начина на работата с нея различаваме: багери с права лъжица и багери с обратна лъжица. Д. Велев, M II, 272. На другия кей ясно се виждаха бреговите великани — крановете, .. Оня там, .. протягащият често-често огромната си двучелюстна лъжица, е неговият, на Флоров. ВН, 1962, бр. 3289, 4.
◊ В (с) <една> лъжица вода бих удавил (ще удавя) някого. Разг. С всички средства бих напакостил (ще напакостя) някому, защото силно го мразя. Да е кабил с лъжица вода да го удави. Π. Ρ. Славейков, БП I, 114. В морето с лъжица вода притурям. Разг. Беден съм, а помагам на богат. Кога варил триеницата, тогаз отива да купи лъжица. Диал. Употребява се за човек, който не си организира добре работата и късно се сеща за нещо необходимо, чак когато му дотрябва. Не е лъжица за моята уста. Разг. Не е нещо, което мога да извърша, което е по силите или способностите ми, не съм годен или подходящ за нещо. — Стани списател! — Списател? То не е за моите уста лъжица. Ив. Вазов, Съч. XI, 141. Никой не вярва вече, че портите на Търново ще се отворят пред нас. А да се вземе Търново с пристъп, не е лъжица за устата ни. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 491. От лъжица до паница. Разг. Всичко изцяло (употребява се за обзавеждане на дом). С лъжица мед искам да подсладя вред. Диал. Ирон. Старая се с минимални средства да постигна голям резултат. Черпя морето с лъжица. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо; върша безполезна работа.