ЛЮБВЕОБЍЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж, Отвл. същ. от любвеобилен; обичливост. — Но вие трябва непременно да чуете неговите стихотворения. В тях така силно пулсира българският дух с присъщата му любвеобилност. К. Георгиев, ВНП, 11. Радваше ме любвеобилността на детето.