ЛЮБОЗНА̀ТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Стремеж, влечение към овладяване и придобиване на знания; ученолюбивост. Горящ от любознателност, показвайки с пръст, четеше полугласно. Учеше се сам, за да стане на утрото и учи своите ученици. Зл. Чолакова, БК, 38. Без съмнение тая живо написана книга [Славянобългарската история] е била твърде интересно четиво за българина: .. Будила е любознателността на българския четец. Б. Пенев, НБВ, 60. Аз са престорих, че слушам с напрегнато внимание, същото направи и Григор, а на учителя са хареса тая наша любознателност. З. Стоянов, ЗБВ I, 324.