МАГЍСТЪР, мн. магѝстри, м. 1. Образователна степен, по-ниска от доктор, присъждана на завършилите университет, духовна академия или друго висше училище след специален изпит и защита на дипломна работа. Той [Антим] носел със себе си голямото звание „магистър по богословие“ и патриархът веднага го назначил в богословското училище на остров Халки. Хр. Бръзицов, НЦ, 85. Българският учител в това училище [Роберт колеж] г. С. Панаретов, .., са възвисил на чина професор със степен магистър. Ч, 1875, бр. 7, 334.
2. Лице, което притежава тази научна степен. На петнадесет години Лайбниц е вече студент в университета и следва право, на седемнадесет той получава учената степен бакалавър, следващата година е магистър по философия. НТМ, 1966, кн. 215, 49.
3. Прен. Книж. С предл. п ο. Опитен, вещ в работата си човек; майстор. — Не си блъскайте главата по тия въпроси. Поговорете с Райман, той е истински магистър по рекламата. Б. Райнов, НН, 344. — Аз съм магистър по кефалите, Васко. Ха се смъкне под яза, натопя дъното си в гъделичкащия бързей или позапретна ръкава на ризата до рамото, .., ха захапя половин килце!... З. Сребров, Избр. разк., 15.
4. Истор. В Древния Рим и Византия — титла на някои висши длъжностни лица. — Михаил, като оценява твоята голяма храброст, предлага ти да минеш на негова служба в Цариград — севастократор и велик магистър в палата му. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 40. Висши чиновници имало [във Византия] 18 чина. След високите титли кесар, новелисим .. идвали магистър, антипат, патриций. А. Дончев, СВС, 845.
5. Истор. Лице, което притежава такава титла. Ромейските магистри смятат, че Преславската висша школа и Охридската академия се развиват някъде във висинето, далеко от народа. Й. Вълчев, СКН, 585.
6. Истор. В средните векове — учител, обикн. по богословие (Ал. Милев и др., РЧД).
7. Истор. В Средновековието — титла на глава на монашески или рицарски орден ( М. Филипова-Байрова и др., РЧД ).
8. Лице, което притежава такава титла. През 1306 г. магистърът на тамплиерите се премества в Париж.
— От лат. magister 'учител, ръководител, началник' през нем. Magister. — Друга (остар.) форма: магѝстер.