МАГЍЯ ж. 1. Според религиозно-мистичните вярвания — съвкупност от образи, действия и заклинания, които целят да въздействат по свръхестествен начин върху хора, животни и природа. Баба всеки сезон прави магии — зиме една магия, лете друга магия. Тя смени от вратницата хурката с кълчища и на нейно място с червен конец и със слънчогледова пита прави нова магия. Й. Радичков, ЧП, 132. Цялото село научи, че Демна е направила магия на Найдена, за да я вземе. Събрала самодивски корени, сварила ги със змийско мляко и го запоила. К. Петканов, ОБ, 201. Баба Ива разбираше от всичко, вързваше и развързваше магии и лекуваше от всички болки. К. Величков, ПССъч. I, 158. А народът, като видял първите печатни книги, мислил, че са писани с ръка, ..; а мнозина мислили, че тия книги са направени с магия. Г. Йошев, КВИ (превод), 242. Милке ле, Милке, хубава! / Що много знае майка ти, / много магие да чини. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 43.
2. Нещо, което притежава чудодейна сила. — За уроки ли не му връзва Стрина и магии какви ли не му вшива в доламата, само да го откъсне от тези пирински юди [самодивите]. П. Тодоров, Събр. съч. II, 111-112. Баба Ана я гледа и клати глава: „Примки е турила на всеки път и пътека, — мисли си тя, магия е наляла в чешмата, чума да я тръшне“. Й. Йовков, СЛ, 105. Човек е започнал да се опитомява, едва когато се е доближил до огъня: затуй мисля, че в огъня има скрита магия! Й. Радичков, СР, 58. — На другия ден майка му [на Минчовия син] намери в пещта, завити в нечист парцал: на пепелянка кошулята, две зърна змийско грозде, парче бял дроб и по него набучени девет ръждиви игли. Занесоха магията на амачовския ходжа и той я разтури за една нощ. К. Петканов, Х, 47-48. Немчане били итри гяволе — измешали вино и ракия и у ракия турили връла магия. Та Марко го връла дремка одрема, та легнал Марко, та заспал. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 507.
3. Прен. Очарование, обаяние. Душата ти се разтопява разкошно и слива с тоя вълшебен свят, упоена, пияна от магията на тишината му, от блясъка на хубостта му. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 54. Ала той не съзна и не можеше да съзнае колко покварен от егоизма бе поривът му, колко безполезно и жалко беше да помага само на Аликс, заради магията на очите и ръждивата ѝ коса. Д. Димов, Т, 486. През простата дървена тръбица на кавала се лееха ритмите на цялата стихнала природа, трепетът на светлината и магията на лунната нощ. О. Василев, ЖБ, 37-38. Беше една от ония чудни нощи, изпълнени с магията на късната пролет. Б. Райков, ПВ, 88.
◊ Бяла магия. Магия която се прави с помощта на божествените сили или на добрите духове. Черна магия. Магия, която се прави с помощта на лошите духове, на дяволите. Щом човек започне да се плаши от имота си, от работата, с него е вече свършено. Той е или луд, или заплетен в черна магия. К. Петканов, МЗК, 240. — Иа, черна врано, моя сестрице, — каза хубавицата, — настъпи краят на черната магия и ние скоро ще бъдем освободени. Елин Пелин, ЯБ, 136.
> <Като> по магия. По необясним, много бърз и лесен начин; изведнъж. Една рота от милицията извика пред южната порта на конака: „Да живее съединението!“ и тя се отвори с двете си крила, като по магия. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 235. Въобразявах си какво нещо ще бъде, ако една от тия гори, по магия, минеше в голите плевенски поляни на България! Ив. Вазов, Съч. ХVI, 183. При това разтръсване в душата на стрина Венковица, тя изведнъж, като по някаква магия, промени и своите обноски към невястата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 289.
— От гр. μαγεία.