МАГНЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Магнитен (в 1 знач.). Мъжете са по риза и къси гащета; те се движат, като си помагат (поради безтегловността) със специални обувки с магнетични подметки. К, 1963, кн. 4, 11-12.
2. Магнетитен, магнетитов. Среща се [магнетитът] компактен, удобен за преработване или във вид на магнетични пясъци, които по-трудно се преработват. Н. Николов, М, 163-164.
3. Прен. За личност, нейно излъчване или някаква сила и под. — който неудържимо, силно привлича, обайва, омайва; обаятелен, привличащ. Синкавочерната ѝ коса бе гъста и мека като коприна, а от гърдите и раменете ѝ се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Д. Димов, Т, 681. Двамата скитници почнаха предпазливо да се отдалечават от къщите, но нещо теглеше Чорни към шосето с неотразима магнетична сила. П. Вежинов, НС, 249. — Първо — по моята фигура жените се увличат трудно, външността ми не е магнетична! Др. Асенов, И, 58. Магнетично присъствие на сцената.
◊ Магнетичен полюс. Рядко. Магнитен полюс. Тази станция [„Восток“] се намира в района на магнетичния полюс на Земята. ВН, 1961, бр. 2973,4.
— Друга форма: магнитѝчен.