МАНИЀРНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. Отвл. същ. от маниерен; неестественост, предвзетост. Тази маниерност, влязла в кръвта им [на жените] се чувстваше особено в обществото на мъже, пред които искаха да минат за интересни, чудновати и загадъчни. М. Кремен, РЯ, 431. — В портрета не личи тази особена своеобразна хубост, която някак се таи в това бавно примигване с двете клепки, което ви придава кокетен вид и ако щете, малко преднамерена маниерност. П. Славински, ПЗ, 284. „Преводачът-поет трябва да говори с естествен, точен език, лишен от каквито и да било увлеения в маниерност.“ Н. Лилиев, Съч. III, 109. Преди всичко, прави впечатление маниерността, с която са написани много страници от книгата. ЛФ, 1958, бр. 20, 2.