МАТРИАРХА̀Т, мн. няма, ж. Истор. Форма на родовата организация в първобитнообщинния строй, при която майката или изобщо жената е имала главна роля и власт в стопанските и обществените отношения и родовите групи се създавали по женска роднинска линия. При тогавашните условия на живот жената имала ръководна роля в родовата община. Когато мъжете били на лов, тя оставала край домашното огнище, осигурявала постоянната прехрана на рода и се грижела за отглеждането на децата. Този период от живота на хората се нарича матриархат. Ист. VII кл, 5. Откритите в различни райони на страната археологически паметници от времето на неолита характеризират първобитнообщинния строй и господстващия по това време матриархат. Г. Костов и др., К, 45.
— От лат. mater 'майка' + гр. αρχἡ 'власт'.