МЕКОСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е с меко, добро сърце, благ, добър характер; добродушен, добросърдечен. По характер добряк, мекосърдечен, той се лишаваше от полководческа дарба, но обладаваше здрав ум. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 17-18. Трепкат възбудено сърцата на запасните. Чуват се провиквания. Бъклици с вино се разнасят от уста на уста. Плачат мекосърдечните жени. Старците благославят. Всички са се събрали да изпратят момчетата. Елин Пелин, Съч. V, 97. Сгънах одеялото си и хвърлих последен поглед в килията. Четири голи стени и малка олющена стомна със счупено гърло, която ми бе донесъл един мекосърдечен стражар. Ем. Манов, ПЯ, 5. С подкован ботуш тъпчеха новите властници мекосърдечните добруджанци. А. Каралийчев, СбАСЕП, 234.