МЕРЗА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Книж. Руг. Обикн. в обръщ. Подъл, недостоен, долен човек, който върши мерзости; подлец, никаквец. — Как не те е срам? Подлец, мерзавец! — стискаше зъби срещу него Чавдар. — Затова ли нашата власт ти е дала тази униформа — да мърсуваш като пес, отрепка. В. Нешков, Н, 306. — Аз им заявих — продължи брат ми, — декларация няма да подпиша! От идеите си няма да се откажа! .. Мерзавци! — отсече госпожица Маринова. — Те са искали да те пречупят! К. Калчев, ПИЖ, 159. С мръсни пръсти / мерзавец / в душата ти рови / и скверни това в тебе, / що пей / и гори. П. Пенев, Стр, 103.
— Рус. мерзавец.