МЕФИСТО̀ФЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Неодобр. Който е присъщ, свойствен на Мефистофел; язвителен, присмехулен. В течение на тези разкази, .., докторът ме гледаше под очилата си с една язвителна, мефистофелска усмивка. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 48. Мефистофелски смях.