МЕЧТА̀ ж. 1. Въображаем образ на нещо хубаво, което е силно желано. В мечтите си Ванко се виждаше да управлява огромна фабрика с грамадни мощни мотори. М. Грубешлиева, ПИУ, 40.
2. Голямо, силно желание, стремеж да се постигне, осъществи нещо. Най-сетне мечтата на Хаджи Димитър да стане хайдутин се сбъднала. Н. Ферманджиев, РХ, 122. Най-сетне в 1844 година заветната мечта на Фотинова се изпълни. Първият брой на дълго време проектираното и готвеното „Любословие“ можа да излезе през априлий същата година. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 681. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 18. И после .. сивия живот, / борба за хляб, / мечти неясни / и вечер тясното легло, / в което неусетно гаснем. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 51. Мечтата ѝ е да стане секретарка. ∆ Неосъществени мечти. Младежки мечти.
3. Само ед. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм. Нещо, което някой силно желае да притежава. Бай Чавдар мълчеше. Може би си спомняше белия красавец Орион, за когото бяха полудели всички файтонджии .. Орион [конят] беше мечтата на тези хора. Ст. Стратиев, СВМ, 86.
4. Прен. Разг. Като прилож. или сказ. опред. при гл. съм, ставам. Нещо, което е изключително, великолепно по своя външен вид, качество и др. „А лъвчето ви просто е мечта, / ей богу — вундеркинд и половина !“ Хр. Радевски, Б, 34. О, пролет — вълшебница, пролет — мечта, / едничък аз срещам те пак безучастно. Д. Дебелянов, С, 1936, 17. Ο Луна! / .., / на мировия дух лампада, скитница мечта, / .., / пиян съм аз от твойта светлина. Ем. Попдимитров, К, 100. Вилата им стана мечта. ∆ Кола мечта.