МИГНОВЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Миг, момент. Като разбра, че се намират някъде към Балчик, в погледа му само за едно мигновение светна учудване и веднага угасна. П. Вежинов, ДБ, 106. Думите не идеха, броените минути течеха, обхващаше ме ужас, че звънецът ей сега ще удари, .. Но това трая няколко мигновения, аз се окопитих и думите отново изскочиха в паметта ми. А. Гуляшки, ДМС, 173. Вървим нагдето морен ден умира / и няма да се върнем пак: / Ни мигновение покой и мира — / вървим, що значат път и брода? П. Κ. Яворов, Съч. I, 147.
— Друга (остар.) форма: мъгновѐние.