МИСТЕРИО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който съдържа в себе си някаква мистерия, тайна, загадка; тайнствен, загадъчен, странен, необясним. Настръхналите му нерви болезнено възприемаха всеки звук, сякаш беше се пренесъл в някакъв мистериозен свят, в който се откриваше неизразимата тайна на всяко нещо. Ем. Станев, ИК III и IV, 293. Тази тайнственост на нощта, тази ужасна тишина с прилетающите от време на време мистериозни звукове, карат Мойше да подскача от страх. Ал. Константинов, Съч., 229. Недоумението на Инзова било голямо, той хванал да подозира селяните за това необяснимо и мистериозно умиране на дръвчетата. Ив. Вазов, СБП, 106-107. Скоро Хардинг забеляза отново мистериозния предмет. Това е ръка, която търси опора за залавяне. БД, 1909, бр. 1, 2.
— От фр. mystérieux, -euse.