МЛАДОЖЀНКА ж. Жена в деня на сватбата си или наскоро след нея; булка, невяста. — Аз зная, че вие се вземахте по любов и ти беше тъй щастлива като годеница и младоженка. Ив. Вазов, Н, 34. За хубостта на младоженката не се говореше — хубостта ѝ се видеше, но по венчалното ѝ облекло ахкаха всички жени: все в коприна, сърма и скъпи кожи. Д. Талев, ЖС, 467. Царският протовестиарий Раксин заключи ковчезите със златни ключове и ги предаде тържествено .. на младоженката, която, като не знаеше какво да прави с тях, ги връчи на своя млад съпруг. Ст. Загорчинов, ДП, 30.