МЛЯ̀КО и (разг.) млеко̀, мн. млека̀, ср. 1. Бяла непрозрачна течност, съдържаща вода, ценни хранителни вещества, витамини и ферменти, която се отделя от млечните жлези на жена и женски бозайник след раждане и служи за храна на новороденото; кърма. Напълни ли се гърнето, ще го изсипе в менчето, па ще пусне телето пак малко да подбозае, та да придоде мляко на кравата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 202. — Я се отстранете вие! Пречите на работата, смущавате кравата! — Вярно бе, може да се дръпне млякото от страх... Ст. Даскалов, СЛ, 143. Веднаж чифликчията ме пердаши, задето бях забравил кошарата отворена и агънцата нахълтали при майките си и изсукали млякото. А. Каралийчев, НЗ, 25. Децата докле са на нянка през първите девят-десят месяца цъвтят без да им ся дава друго освен майчиното мляко. Й. Груев, КН 7 (превод), 79. — Фала тебе, Ян кехая, / нито съм ти трева гладно, / нито съм ти вода жедно! / Еве мина таман три дни, / ка не видим моя майкя, / майце млеко прегореше, /мене уста завехнаше! Нар. пес., СбНУ ХVIII, 514.
2. Разш. Същата течност, получена от домашните животни, като хранителен продукт. Кравата била мъничка, с тънка шия и не давала мляко колкото една коза. Кр. Григоров, Н, 27. Таман съм издоила кравата и се прибирам вкъщи да отвара млекото, .., ето я че иде баба ти Минчовица. Т. Влайков, Съч. II, 27. Понякога изобретателният Хаджия умееше да изпроси в кафенето по една чаша топло мляко с кафе за себе си и за Бръчкова. Ив. Вазов, Съч. VI, 41. Как зачу Янка топане, / топане още кралнета, / Янка си мляко биеше, / остави Янка буталка. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 195. Битата крава мляко не дава. Послов. Покритото мляко котките не го лочат. Послов. Хубаво блееш, ама не зная какво мляко даваш. Послов. Който се е парил от прясното мляко, той и мътеницата духа. Послов. Биволско мляко. Козе мляко. Краве мляко. Овче мляко. Кафе с мляко. Мляко с ориз. Пресечено мляко. Варя (подваравам) мляко. Δ Квася (подквасвам) мляко. Δ Пия мляко. Δ Ям мляко. Δ Обичам мляко.
3. Сок в стъбло, лист или плод на растение, който е подобен на мляко. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка, .., синеят се великденчета и се жълтее млечокът, налян с бяло и гъсто мляко. Ем. Станев, ЯГ, 81. Твърде приятно за пиене под жаркото нигерийско слънце е прохладното кокосово мляко. Л. Мелнишки, Н, 39. Най-висок, той [овенът] подигаше глава и ошмулкваше овесените зърна, които пускаха мляко, като ги стиснеш. К. Григоров, ПЧ, 119. За да си направиш миризливо вино, откак преври виното, земи мляко от мигдали наполовина сладки и горчиви, та прелей на виното. Лет., 1872, 255.
4. Със съглас. опред. Воден разтвор на гасена вар, цимент и под., който по цвят или гъстота е подобен на мляко. — Със сонди се правят дупки .. и се насищат с циментово мляко, което запълва всички пукнатини. Скалата се уплътнява. З. Сребров, Избр. разк., 224-225. Най-много в промишлеността се използува омекотяването [на водата] чрез смес от варно мляко и калцирана сода в съответно съотношение. П. Даскалов и др. ТК, 178. Стъблата на доматите се пръскат с варно мляко против мана.
◊ Кисело (квасено, подквасено) мляко. Гъсто като каша с приятно кисел вкус мляко, приготвено от сварено прясно мляко и подкваса, която съдържа бактерия булгарикум, предизвикваща млечнокисела ферментация. Млечнокиселата ферментация се предизвиква от млечнокисели бактерии. Тя има голямо значение при приготвяне на кисело мляко, на туршии. ОБиол. X кл, 34. За вечеря на болния дадоха само кисело мляко. Мляко на прах. Бял до жълтеникав прах, получен чрез изпаряване на водата от млякото в разпределителни сушилни, който се употребява като храна, в сладкарската промишленост и другаде; сухо мляко. Прясно мляко. Мляко в суров вид, необработено или само сварено. Донесоха току що извадена от пещта зачервена кавърма: точено от един-два листа, полено с много каймак, събиран от пресно мляко. Й. Йовков, ПГ, 173. Та ме е майка гледала, / сас мед и масло хранила, / с пресно ме млеко къпала. Нар. пес., СбНУ XII, 25. Тоалетно мляко. Козметично средство, подобно на мляко, обикн. за почистване кожата на лицето.
> Бяга ми окото у млякото. Диал. За мъж — имам слабост към млади момичета. Бял като мляко. Много бял. Харесваше бялата ѝ като мляко кожа, русите ѝ коси. Й. Йовков, СЛ, 61. Кой ти писа, Тоте, / тойо бяло лице, / бяло като мляко, / на бяла артия със попско мастило? Нар. пес., СбНУ VI, 22. Всмуквам (всмукам) / всмуча <още> с майчиното си мляко нещо. Усвоявам, получавам, придобивам нещо от рождение. Венера: — Как нямаш капчица срам! Глория: — Срамът се всмуква още с майчиното мляко! Изглежда, че не си ме закърмила с него! О. Василев, Л, 43. Но с майчиното си мляко всмуках аз / презрене към бедите. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 174. И майчиното си мляко, издавам (изказвам, казвам и под.). Всичко, което знам, което ми е известно (издавам). Доволен от началото на разпита, председателят едва видимо кимна на Шакир бей, сякаш искаше и нему да каже: „Гледай само как ще го накарам да издаде и майчиното си мляко.“ Ст. Дичев, ЗС II, 744. Ако ти метна едно дърво, и майчиното си мляко ще кажеш... — Кметът дигна юмруци над главата му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 178. Искам да доя от ялова крава мляко. Диал. Сребролюбив съм, гледам да извлека от всичко възможните най-големи облаги, лаком съм за печалба. Колкото от коч (козел) мляко. Диал. Никак. Тоя ще получи Димитровска награда и утречко ще се пенсионира. От такъв ползата колкото от коч мляко. М. Марчевски, П, 192. Колкото циганин кисело мляко. С предходно изр. Употребява се за отричане на действието в предходното изречение. И ти ще свъртиш пари, колкото циганин кисело мляко. Комшийската котка накусила млякото, а нашата се облизва. Диал. Казва се на човек, който е направил нещо лошо, а обвинява за това други, хвърля на друг вината. Кръв с мляко; мляко с кръв. Диал. Употребява се за човек с бяла кожа и румени страни (бузи). Очи черни, като вишни-череши, такива очи имат само сърните; лицето му кръв с мляко. Л. Каравелов, Съч. II, 133. Мляко от бясна крава. Диал. Алкохол, ракия, мастика. Не било в млякото, та <ще да е> в суроватката. Диал. Употребява се като възражение, за да се изтъкне, че щом като не е станало по-рано, когато му е било времето, сега съвсем няма да стане. Когато стрина Венковица спомена за Гошо, чичо Венко с някаква безнадеждност отвърна: — То не било в млекото, та ще да е в суроватката! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 300. Не ще котка мляко. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не му харесва или не желае нещо, а всъщност не може да го постигне. Сведи глава и отмини. / Ти всичко туй ще разбереш, / но жалко... в рая — чак кога умреш. / Ах, ти, момиченце, ти здраво, яко, / не щяла котка мляко! М. Петканова, ЦТ, 50-51. <И> от пиле (врабче, птиче, птичка) мляко. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че някъде има всичко, включително и неща, които рядко, трудно се намират. Баба Ива разбираше от всичко, .. От пиле мляко да потърсиш, намираше се у нея. К. Величков, ПССъч. I, 158. Във всичкото това време [по сватбата] трябва да има пред кръстника зачервени опечени кокошка върху кокошка, мисирка върху мисирка, .., и каквото и да поиска, ако ще да е и от фтичка мляко, трябва да му се намери. Ил. Блъсков, ПБ I, 69. Още мляко бозая. Разг. Млад и неопитен съм. Ти по-малко приказвай, а повече слушай, защото още мляко бозаеш. Продавам <и> майчиното си мляко; отказвам се <и> от майчиното си мляко. Разг. Няма нищо свято за мене, в състояние съм да извърша всякаква низост, подлост. Кой го знае... хем такъв добър наглед, хем пък... косата ти да настръхне, ако го познаваш кой е... Ама който и да е, заключи успокоително Жанката, подхвърлиш ли му по-тлъстичък кокал, и от майчиното си мляко ще се откаже. Г. Караславов, СИ, 212. Проклинам / прокълна майчиното си мляко. Разг. Съжалявам горчиво за нещо, страдам поради постигнала ме беда. А северният вятър ги солеше със сух сняг, фуфляеше през пролуките и разпраните дупки на абите им и ги караше да проклинат майчиното си мляко. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 175. Не са ли туй думи на някой, / що в кърви е дните си чел, / и Бога, и майчино мляко от свойта Голгота проклел? Т. Траянов, П, 52. Разливам / разлея си млякото сам. Разг. Създавам си неприятности по своя вина, ставам причина за собственото си лошо положение. Не трябваше да се караш с него. Сам си разля млякото. С мляко по устата. Разг. Употребява се за млад, неопитен човек. Той още с мляко по устата, ама седнал акъл да ми дава. У (в, от) циганин кисело мляко. Разг. Ирон. Употребява се за нещо, за което има най-малка вероятност да се намира някъде. — Мълчи ма, Цецо, — обади се в защита на Ванчо Виолета, — видя в циганина кисело мляко и му завидя. Нека да поноси моята пита, па сетне ще вземе твоята. Сл. Трънски, Н, 207. Устата (душата, зъбите) ми мирише (миришат, вонят, вонеят) на мляко. Разг. Много съм млад, неопитен, незрял. Откъде накъде тя [Росинка], съвсем младо момиче, ще командува него — стария партиец? Устата ѝ още мирише на мляко, а седнала ум да му дава... Д. Ангелов, ЖС, 214. Не, на Цоню поета устата наистина меришат още на мляко, но — знае момчето! А. Страшимиров, Съч. V, 67. Халал ти <халал да ти е > <майчиното> мляко. Диал. Възклицание при одобрение на постъпките или качествата на някого. Дружина думат на Рада: / — Аферим на теб, Радо льо. / Халал да ти е млякото, / млякото дет си сукала. / Не си родена за мома, / най си родена за юнак. Нар. пес., СбНУ XXVI, 129. Циганско мляко. Диал. Мастика.