МНОГОЗВУ̀ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Който е съставен от много звуци. Целият оркестър затихваше в многозвучни акорди, за да се чуят трелите на флейтата — славеят, който кърши чуден глас. П. Славински, МСК, 38. Прелитането на ята чайки в бели подвижни облаци и сгъстен многозвучен крясък, напомня приближаването на Стокхолм. Кр. Белев, 3, 22. Гласът му е с тембъра на селски син на труда, .. — без многозвучни отсенки, но бодър. З. Сребров, Избр. разк., 226. Лежах и потъвах упоен в благодатта на земята и тихият ѝ, многозвучен глас ме обви с лекота. Г. Крумов, Т, 58.