МНОГОЗВУ̀ЧИЕ, мн. няма, ср. 1. Качество на многозвучен; многозвучност. Тя [поезията на Веселин Ханчев] въздействува със сгъстената си лаконична и мъжествена образност, покорява с многозвучието и звънкостта си. ВН, 1962, бр. 3268, 4.
2. Едновременно звучене на няколко самостоятелни мелодии; многогласие, многозвучност, полифония. Като сравнявал едногласните мелодии от пиеските за цигулка и от маршовете, .., с отделните гласови партии на черковния хор, Добри Христов разбрал, че красивото многозвучие, което се получавало при хоровото пеене, съвсем не е случайно. Ст. Грудев, ББ, 11.