МНОГОЗНА̀ЧЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който дава възможност да се направи някакъв извод, подсказва нещо; многозначителен. — Не разбираш от хубаво .. Тази жена е първо качество. — От гърдите на бръснаря се изтръгна многозначеща въздишка. Д. Кисьов, Щ, 161.
2. Многозначен2. Колко хубав е например обичаят на Бъдни вечер да има на трапезата, макар и по малко, от всичко, каквото произвежда земеделецът .. Ами какво да кажем за дряновите пъпки, за тия многозначещи символи. БР, 1931, кн. 4-5, 126-127.