МНОГОЛЍКОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Качество на многолик; многообразност, многообразие. Творческата индивидуалност на художника започва да се изгражда най-напред с непосредствените жизнени впечатления, дошли от безчислените срещи с многоликостта на тогавашната действителност. Е. Каранфилов, Б III, 72. Качеството на талантите бе съвършено разнородно. Разнородни бяха те, защото се родиха от многоликостта на племенния дух. Ст. Грудев, АБ, 163.


Източник: Речник на българския език (онлайн)