МНОГООБРА̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. (рядко) -и, ж. Многообразие, многоликост. Във въображението му нахлуха безред картини от миналото, ясно очертани, къси, стремителни, в постоянна смяна. И той ги гледаше, поразен от тяхната многообразност. Борба, 1919-1920, кн. 2, 40. Всичките тия обстоятелства [храна, възраст, климат] не преобръщат основанието на первообразното телесно сложение, но докарват на него промененията и безчетни многообразности. С. Доброплодни, З (превод), 30.


Източник: Речник на българския език (онлайн)